Вдъхновение от аромати.

ансиран 1997 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral


Откритието,
че не съм се напръскала все пак със Champs-Elysées (Guerlain), ме разтръска с 220 V. Бях готова да се обзаложа, че съм именно в козметично - липовия вятър на блажените Елисейски полета и фактът, че държа в ръка флакона на Weekend ме изненада като залутано обяснение, добрало се до мен след перипетии. Не преставам да се чудя и всеки следващ път като се парфюмирам – приликата в тръпката от двата парфюма е поразителна. Имам се за наблюдателна, но ако трябва да открия 7-те разлики, ще умувам дълго.

Липовото начало е толкова превземащо обонянието, колкото току-що набран куп напечен от слънце липов цвят. Не голямата бохча, пръсната на пода (в спалнята за гости в селската ни къща), ами пълният кош преди да го разстели за сушене баба ми. Мирисът е незаветрен още – много фитонциден и медоносен, до кихане чак. Виждала съм много хора да кихат в серия от този аромат, сякаш им е попаднал пух от глухарчета в носа. На мен само ми се насълзяват очите от него и мигам бързо. Същото до последната подробност е и чувството от първите минути на Weekend. Не просто обонянието ти взема, сякаш и зрението ти става златисто от полена. За мен в липовия аромат има стоплена пролет и чувство за безгрижие, каквото само като дете съм ползвала. От Weekend ми става именно толкова слънчево, но съм сигурна, че за някой ще е непосилно цветен взрив, който експлодира в моментално главоболие. Особено пък ако има сенна хрема в картона си, пестеливото нанасяне е уместна предпазна мярка.


Като гледам коктейла от връхни нотки на парфюма, нямам обяснение защо ми ухае толкова истински на липа. Не съм сигурна, че познавам например Réséda (Mignonette) от състава. Като разглеждам от снимка тази билка с жълтениково – зелени цветове, ми прилича на много други полски треви, около които съм се увъртала като пчела. И портокаловата мандарина не разпознавам като характерен цитрус. Може, ако е много сладка и сочна, дори презряла – да ми се привиди. Също като градинския чай, чиито листа единствено познавам и не съм виждала да цъфти. А в Weekend няма листа, ароматът е от цветове. Цвят на праскова, цвят от дива роза, цвят зюмбюл, цвят ирис, цвят теменужка, цвят на циклами са описани в сърцевината на парфюма, а мирише сборно на цъфнала, медена пролет в козметичен аранжимент. И продължавам до край да оприличавам на бавно завехващ липов цвят. Само че, който не потъмнява, а става по-дезодорантен.


Не и като трайност, обаче. Weekend може и да предполага с името си разведрен аромат за почивните дни, но има и почти същата продължителност като една бясна събота и протяжката на ленивия неделен предиобед след нея. Интензивен и присъствен парфюм е, но внушава пролетен, слънчев ден и носи същото добро настроение като произволен 24-ти април от календара. Цветна ваканция.



Днес стелажите на Douglas и Sephora може да изглеждат огънати от различни имена, но парфюмният пазар отдавна се е окрупнил и продължава. Концерните LVMH, PUIG, Estée Lauder, Procter & Gamble, Coty Inc. и още няколко държат правата върху повечето търговски марки. Парфюмите на Kenzo, Christian Dior, Guerlain идват всъщност от LVMH, който е и световният лидер за всички луксозни стоки, за които се сещам. Парфюмът ви на Nina Ricci, Carolina Herrera или новичкият ви лъскав One Million (Paco Rabanne) идва от PUIG, а този на Calvin Klein, Jil Sander, Pierre Cardin, ..., Vivienne Westwood от Coty. Любимото ви Light Blue (Dolce&Gabbana) се разпространява и произвежда от Procter & Gamble. И така докато се свършат имената. Chanel си е Chanel, но като него малко са оцелели самостоятелно. Как функционират концерните и какви са точно лицензионните им споразумения с брандовете e чувствителна тема, от списъка на избягваните. Важно е дотолкова да се знае, че само така може да се наложи един парфюм едновременно по целия свят. Струва повече от годишното изхранване на някоя по-малка държава и по тази причина рекламните бюджети не се споделят охотно – звучат скандално. Фрапантната истина изведена от този факт е, че само около 3% от цената в магазина е самият аромат. Новият Mon Jasmin Noir (Bvlgari, 50 мл.) струва реално 4, 47 лв. от 149, които давам в магазина. Важи за всички, не само за него. Останалото е реклама, опаковка, флакон, печалба и пр. Ужас. Звучи ми като пладнешки обир, но се оставям на драго сърце да ме оберат за любим парфюм. Преди десет години добрият аромат е струвал 200-300 € за килограм, днес 100 € се счита скъпо (имайте предвид, че това е концентратът, който се и разрежда после) и бият през пръстите парфюмера, чийто нос стои зад любимия ви парфюм. Задачата му е да сведе до минимум себестойността на течността и от артист на изкуството се е обърнал на икономист счетоводител. Такива цифри от кухнята изнася Лука Тюрин в книгата си “Тайната на аромата”. В подобни условия няма как да се чуе много за нишовите парфюмни къщи, понеже те не рекламират. “Никак не харесвам тази дума. Всеки може да излезе с нишов парфюм. Ниш означава, че можеш да го намериш в един или два магазина, не навсякъде”, това ми разказа Джоузеф Гарсес, Президент на Robert Piguet Perfumes - едно от по-известните нишови имена. “Предпочитаме да се разбира, че влагаме повече пари в самия аромат, не в мултимилионни кампании за налагането на парфюма.”, са пак негови думи.

Много от нишовите брандове водят начало отпреди Chanel и Dior, но са си останали такива и не са стъпвали никога на рафта на duty free магазините по световните летища. Обслужвали са кралски дворове в Европа и далеч от нея. Възможно е Creed да не ви казва нищо, въпреки че има история отпреди нашето Освобождение и е бранд, увековечил българската ни роза с парфюма Fleurs de Bulgarie (1845).



Парфюмчето може да поръчате от тук.