Любов-парфюми

на пазара от 1994 год.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Oriental Floral

Класическо ретро ухание, обречено на доизживяване. Незабележимо, добре подсушено и напудрено е неговото взаимодействие с кожата. Усещането, което ми носи този аромат е романтично – носталгично и макар парфюмът да датира от средата на 90-те години, мислено го препращам по-назад във времето, при по-облите деколтета от жарсе и по-широките крачоли. Не, че дамата, която визуализирам, е обута в такъв широкопол панталон, просто е останала назад в това време. Самата тя е стилно, но семпло облечена в поплинено костюмче, а зад очилата й в рогови рамки са скрити изящно гримирани очи. Тя бърза към къщи и тайно се парфюмира в коридора, защото днес е годишнината от сватбата й. Мислите й отброяват семейните години не с розите, които ще й подари съпругът й, а с радостите, които са й донесли децата й.


Не бях пощадена от негативната реакция на връхните нотки с кожата ми, точно както са се жалвали и други преди мен. Уж са само плодово – зелени тези нотки, а разнасят мирис на пушещ бакелит. Очевидно катализатор на тази реакция е именно кожата, защото нанесен върху други тъкани, включително пластмасовата си капачка, ароматът се разгръща далеч по-благоприятно. Факт е, че това нелицеприятно зловоние изчезва почти моментално, дръпвайки рязко завесата за елегантен цветен хор, в който най-мощен е гласът на розата и ириса. Те създават красотата на парфюма, но и ретро звученето му. Това архаично изпълнение е подсилено от сандаловото дърво в основата на аромата. Амбра, кедър и ванилия са другите декларирани компоненти от този най-долен ред на ароматната пирамида, и точно те успяват да пренасят това ухание през годините, за да не изчезне съвсем от парфюмната карта.


Дори да не сте почитатели на класическите, ретро аромати – вариации на роза, този специално може и да ви допадне като много сух, силно пудрен, децентен. Ненатрапчивото му присъствие го прави подходящ за ежедневието – било то работно или домакинско, но не бих посягала към него често, защото ми напомня колко бързо се търкалят миговете. Иска ми се да е по-скоро парфюмът на моята майка, отколкото мой личен, но сигурно така би казала и дъщеря ми, ако имах такава.

                     Acqua di Gioia, Giorgio Armani

лансиран март, 2010 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral

А, вярно!
И колко странно - пишещите за парфюми, взети като цяло - не си падат по акватичните, озонови аромати. И аз не съм изключение от неписаното правило. Прозрението не е мое, а на друг, който пише от обич към парфюма. Мен само ме шокира със своята необяснимост – какво по-естествено от това да харесваш прозрачния мирис на солени пръски вода и освежителната струя морски вятър, който ги пени из въздуха. Да не ги харесваш е като да не обичаш почивка на море, а не се сещам за някой, който да не я обича. Или всички парфюмисти са хидрофоби, или парфюмерите са доскучали на парфюмистите с практично свежарските, достъпни за харесване мириси във флакон. Cool Water на Davidoff направи наистина фурор в началото на 90-те и се превърна в парфюмна институция по акватика, но тогава нямаше Lenor Ocean Breeze, нито масовите шампоани и душ-гелове миришеха на фруктиера с екзотични плодове, поднесена на брега на море. Оттогава изтекоха много патенти и акватичната на мирис молекула девалвира откъм чар. Тя и без друго е прозаично буквална от ароматна гледна точка, но и като влезе в масовите продукти съвсем загуби от стойността си. Така погледнато най-необяснима за мен си остава неизменната популярност на аква-ароматите от парфюмния рафт. Мога да се обзаложа, че 8 от 10 клиентки в парфюмерия ще предпочетат Light Blue (Dolce & Gabbana) пред легендата Chanel N 5, ако това са двата единствени парфюма в магазина, дори на втория да му изравнят промоционално цената с тази на първия.


Акватичният парфюмен нотопис си прилича като капки вода – много често зелена билка или лавандула, задължителни плодове с екзотични и сложни имена – карамбола, папая, маракуя например, водни цветя от семейството на лилията и обичайният бял мускус, който според много усилва акустично усещането за чисто, а според мен губи от него в тандема си с водно-осолени акорди. Вместо на чисто, ми прозира на хлор по подразбиране – щом мирише на вода, значи има и малко хлор за дезинфекция. С дребни изключения в строежа Acqua di Gioia е типичен акватик и има прогнозируемото ароматно чувство, присъщо на групата парфюми – безгрижно отпускарското.


Сбит в кратък преразказ без елементи на разсъждения, ароматът му e диапозитивна прожекция на стандартните картини от морска ваканция – освежаващият, многоцветен коктейл от лятната карта на лоби-бара на хотела, сервиран в чаша със захаросан ръб и листо мента - за начало на деня; после обичайната слънчева баня на голям и препълнен плаж, във въздуха на който висят изпаренията от козметиката на отпускарите. Тук има от всичко по малко – от летните дезодоранти против изпотяване без талк, парфюмни остатъци от снощи, детски шампоани с някое тути-фрути име и афтършейв миризми, които надвикват останалото при всяко надигане на вятъра. Или целият арсенал на модерната химия, изпаряван в солена атмосфера - в средата на парфюма. Финалът е бистър като басейна на хотела, в който някой е счупил 100-милилитров флакон Femme (Hugo Boss) или по невнимание, или за да неутрализира задължителния дезинфектант. Може и да не е именно Femme, но иди, че разпознай кой точно от многото приятни като него изпод няколко кубика вода.


Несходството на характера ми с този на акватичните парфюми може да си има много субективни причини – от земния ми знак, през огнения асцендент и чак до нещастните ми опити да проплувам, завършили до един с нагълтване на морска вода и съответния дискомфорт по носоглътката. В такива случаи на краен субективизъм ползвам жокера ”помощ от съпруг”, за да е поне малко справедливо ревюто на даден парфюм. Без да знае дали пачули е плод или храст, нито пък коя част на ветивера се ползва в парфюмерията, мъжът ми има лаконични оценки за всеки аромат, който му тикам под носа. “Този е от твоите” (което значи обикновено, че е шипров), “сладкарница”, “цветарница”, “аптека”, но най-често: “евтин”, “скъп”, “средна работа”, като изобщо няма предвид цената на парфюма, която никога не стига до знанието му. Acqua di Gioia получи оценка за средно-статистически и дори нещо като комплимент за ненатрапчив. С което отсрами семейното журиране, защото еднолично оценена от мен водата на радостта* щеше да е само подсладена вода. Или морски коктейл с досадно шарено чадърче.

Това беше от мен, лека нощ сладури. 

Ако сънувате някои от парфюмите които представям, ще ви кажа от кое вълшебно място да си го вземете. От тук : http://www.enzo.bg/

Част трета от разказа ми за парфюмите и ароматите и едно любимо парфюмче.

                                    Allure Eau de Parfum, Chanel

лансиран 1999 г.
Olfactive Group: Oriental Vanilla

Ухае на Chanel – е достатъчно за атестация на Allure Eau de Parfum - за тези, за които марката е едносмислена с изчистена, класическа линия и не с доказателство на елитарност. Загубих време, докато преодолея изкуствено вметнатия смисъл на новозамогнат олигарх, с който сама си хвърлих сянка върху логото на Chanel. Откакто си възвърнах първоначалния синоним за марката – късо едноцветно сако, обточено околовръст с контрастно бие и ретро заоблени джобове, проумях и повечето им парфюми. За ароматите на Chanel ми звучи по-вярно да говоря като за парфюми. След запознанство с артистични екземпляри на алтернативната парфюмерия, осмисляш неписаната разлика между парфюм и парфюмен аромат - първото е класическа категория, второто – постмодернистична призма за категорията.


Allure в този смисъл е идиом за класическата формула на Chanel, подлежащ само на описателен превод – който е стегнат, с филтриран излишък или благородно пречистен. Намекът за сексапил от разговорното значение на allure в английски е и намек за обноски от преносното във френски. Натоварвам го повече с френското съдържание – поведение, което респектира. Предпочитам го пред плоската емфаза върху прелъстителност, която упорито ми внушават всички реклами за парфюми. Мъжете може и да са животни, както Chanel твърди в клипа си за Allure, но пък аз не нося парфюм заради тях. Само искам да ухая, вместо да мириша. И да съм в унисон с различните си настроения.



На Allure настроението е бяло със златист кант. Пада по-тежко от обикновен парфюм, както жоржет тежи повече от естествена коприна; по-официално. Красотата му е именно в материята, иначе е класическа белоцветна кройка, с плътна ванилова подплата. И в прасковения оттенък на бялото, с което става актуалния цвят шампанско, разграничено от тензухено бялото. Точно и като тапа на шампанско се отпушва парфюмът при нанасяне – първоначалният мирис е силно газиран и толкова сгъстен, че може да се стори ацетонов, като от ферментирали цитруси. Изшуптява моментално обаче и сляга до плътността на просеко, коктейлно размесено с нектар от праскови. Доколкото мирише на плодове, Allure е нектарен и не е сочно-воднист. Има добре уплътнена сладост, която държи белите цветя и ванилията от състава в ситуация на пат-реми: нямат повече полезен ход за надмощие, но не са и под шах. Разположението им е такова, че предвиждаш възможните коварни ходове, а такива не следват - нещо, като партия само с пешки, които са равнопоставени. Подобен баланс е характерен за много от класическите парфюми на Chanel и прави за мен почти невъзможно определянето на превеса им. Allure ухае на коктейла си в целокупност и не на отделните си части, при това без да се променя значително, след като му отпушиш тапата.
Налучквана –рецептата му е от две части двойно пасиран нектар от узрели праскови, ароматизирани с естествена ванилия от шушулки и една част жасминово просеко от реколтата на собственитеполета на Chanel край Грас. Шанелският жасмин е като отделен сорт със собствен патент – енолозите на бранда го разпознават безпогрешно в най-типичните за марката белоцветни композиции. Граският жасмин е от вида Jasminum grandiflorum, а шанелският е Jasminum grandiflorum, присаден върху корените на по-издържливия на студ Jasminum officinale. Богат е на мирис, но не в обсебващия смисъл. Ухае приятно приглушено и не е еметичен. Не ме заплашва с евакуация на стомаха тоест, въпреки ниския ми праг на поносимост към жасмин. Дотолкова е рафиниран, че го бъркам с ирис, какъвто не виждам да се споменава в парфюма. След изпиване от коктейла остава благороден ванилов вкус, проточен с часове. В Allure ванилията е някак чистокръвна – без дефекти и без изкуствени примеси за допарфюмирането ѝ, каквато ми присяда в Armani Code, например. Може и да е просто премерена с аптекарска точност, защото и тя не подразва ванилофоба в мен.


Оприличен на тоалет – парфюмът е жоржетена, коктейлна рокля; на маникюр – прасковен мат, с покритие от златиста холограма. Което го прави по-претенциозен от ежедневния или се вписва оптимално в тържествен повод и настроения. В противен случай олеквам, въпреки тежестта му и се усещам неподходящо облечена – с което го обезсмислям. Комбинира се добре със зрялата ми кожа, както лосион или пудра с деликатен блясък на вечерно осветление – придава увереност и оросява тена. С гланциращ ефект.


Част трета от разказа ми за парфюмите и ароматите. Тя е последната.

Създаден за Кралица Виктория и произвеждан до днес. Creed е бил придворен парфюмер и на Елизабет Баварска (Сиси), поканен от самата нея през 1875 и за която създава Fantasia de Fleurs (1862). Днес мога да си ги помечтая, поспестя и купя и двата. Penhaligon`s е друго име от това далечно време, любимец на английския кралски двор. Много нишови брандове идват от Италия и тръгват от бръснари, които са учили занаят с години. Повечето обаче, никнат с днешна дата и набират любопитни. Заради оттегчението от мейнстриймния аромат, чиито нови аранжименти се поизчерпаха; заради това, че е успешен бизнес с едно от най-чувствителните ни и суетни сетива – обонянието; заради ексцентричността, която никога не се е ползвала с по-добро име от сега. Зад имената на нишовите брандове стоят всякакви хора, не по подразбиране само модни дизайнери като при мейнстрийма. Кейко Мечери и Аник Гутал са били пианистки, други художници, трети като Серж Лутенс професионални парфюмери, на които им писнало да работят за други и са започнали за себе си. Има и модни дизайнери – не, че липсват, но са по-особени. Срещат са дори роднини на големи имена от мейнстрийма. Особено успешния Романо Ричи, внук на Нина Ричи има собствена нишова марка Juliette Has A Gun, чиито парфюми се преследват страстно от ценителите. Шарен произход, казано накратко, обединен от обич към аромата и неприязън към клишетата. Границите на парфюма са избутани до аромати, продавани в парфюмни флакони с надписи Eau de Parfum или Eau de Toilette. Мирис на асфалт, на мастило, на катран, на лепило може да си открие този, който ги харесва - в колекциите на Comme des Garçons. При това са луксолизирани, тоест ухаят освен ексцентрично и луксозно. Има и съвършено нормални парфюмни аромати сред тях, но и предизвикателството го има. Ако ви се струва, че печени шабленски капии или пушек от огън не могат да миришат луксозно, тествайте Pulp (Byredo) или Gypsy Water на същата марка. Липсва ви странното усещане за хлад по зъбите, все едно са ви свалили зъбния камък с ултразвук? Може да си удължите удоволствието, щом ви е удоволствие с Un Matin d`Orage (Annick Goutal), който имитира с аромата си усещането. Такива странни и интересни неща могат да се открият при нишовите имена. В общия случай ще ви направи впечатление, ако досега не е успяло, че са различни мириси. Има олекотени, има тежки и блажни като парфюмите на Montale, с които можеш да се уплашиш, че си се залял с концентрирано парфюмно олио. Има смислени и безсмислени, рядко и досадни, трайни и мимолетни, но ключовата дума остава различни. Нишовите брандове имат свободата да лансират специфичен аромат, без да правят скъпо маркетингово проучване за потенциалния успех, без страх, че няма да отговарят на масовия вкус и парите им ще изчезнат в бермудски триъгълник, без да робуват на конвенционални разбирания за парфюм. Държат на качествените съставки, на ексклузивни места за продаване, на сортирана клиентела. Могат да започнат днес и да успеят утре и без да има зад тях традиции, име от висшата мода или много пари. Роят се непрекъснато и ако не съм сигурна как да реагирам на парфюм с име Blask (Humiecki & Graef) или подобно – надниквам в ebay. Броят наддавания и таванът, който стигат, задминава често същите показатели за любимия ми Chanel № 5 или много други от постоянния ми абонамент в Douglas. Чак понякога се усъмнявам дали не се манипулират аукционите, но знам, че чувството идва от присъщата ми и здравословна подозрителност на българка. Като такава нямах много време, колкото е имала французойката или германката, да се уморя от мейнстрийма. Западноевропейката сега наддава яростно за да си купи разнообразие. Аз пък съм расла с дезодорант “Зелена ябълка” и ще си нося дълго още Aromatics Elixir (Clinique). Нищо, че ми е връстник по година на лансиране и е мейнстрийм. Но ми е хубаво да знам, че имам алтернативи и посягам често към тях. Сервирам си изненада.

Парфюмчето може да поръчате от тук